Автоматична Идентификационна Система (AIS)

Постоянно нарастващия корабен трафик, рисковете от замърсяване на околната среда и необходимостта от повишаване на безопасността на корабоплаването водят до необходимост от прилагане на нови средства за наблюдение. Използваната в продължение на почти един век радиолокация не е достатъчна за да осигури необходимата информация в реално време и необходимото покритие. В края на миналия век по поръчка Международната морска организация (IMO) се разработва технологията AIS (Automated Identification System). Чрез нея всеки кораб с инсталирано на борда AIS оборудване, излъчва на определен интервал от време (от 2 до 30 секунди) данни за своето местоположение, параметри на движение и идентификация (име на кораба, IMO и MMSI номер, размери, газене и др). Излъчването се извършва по радио в УКВ обхват на честоти 161.975 MHz и 162.025 МHz. През периода 2002-2007г, тази система поетапно става задължителна за всички плавателни съдове на 300 бруто тона.

Принципът на работа на AIS позволява използването на системата както в открито море (чрез обмен на данни между плавателните съдове), така и в автоматизирани системи за контрол на трафика, каквито вече са внедрени в почти всички по-големи пристанища по света. Приемането на данните от бреговите системи се извършва чрез т.нар. базови станции или чрез AIS приемници. Чрез свързване на повече базови станции (приемници) в мрежа може да се осигури плътно покритие на много големи райони. Безспорно тази информация е изключително ценна както за държавните ведомства отговарящи за безопасното корабоплаване, така и за всички фирми в морския бизнес. Наблюдението на корабния трафик в реално време дава възможност за създаване на ефективна организация, водеща до икономия на време и средства, а в много случаи и до предотвратяване на критични ситуации в организацията на морския транспорт.

От 2002 година насам, редица компании започват изграждането на големи AIS мрежи и разработката на продукти за изобразяване на корабния трафик. Сред най-известните в световен мащаб са мрежите на AISLive и LMIU. За съжаление Черно море и Средиземно море донякъде остават в периферията на тези проекти, като засега добро покритие е осигурено само в Западна Европа и Скандинавските страни.

AIS технологията в България

За първи път AIS технологията е приложена в България в края на 2004 год. – със стартирането на системата VTMIS (Vessel Traffic Management and Information System) на Изпълнителна агенция Морска Администрация. VTMIS осигурява плътно покритие на цялото българско крайбрежие и се използва денонощно от дежурните оператори в Морска Администрация за осигуряване на безопасността на корабоплаването. Поради затворената структура на системата и необходимостта от наблюдение на информацията от външни потребители възниква нуждата от Интернет базиран софтуер за изобразяване на корабния трафик.

През първата половина на 2005 година Астра Пейджинг ООД разработва програмния продукт VT Explorer, с чиято помощ потребителите в Морска администрация могат да наблюдават дистанционно през Интернет реалния корабен трафик. Продуктът намира приложение и в други държавни организации – Военноморски сили, Гранична полиция. По време на международните Военноморските учения Бриз-2005 и Бриз-2006 с помощта на данните от VTMIS и VT Explorer се извършва координация на действията по търсене и спасяване между Морска администрация и Военноморските сили. Извършени са и тестове на системата през мобилен Интернет (GPRS) на борда на военен кораб.

Поради големия интерес на «морските» фирми, в средата на 2006 година Астра Пейджинг ООД изгражда собствена мрежа от AIS приемници и започва предлагане на информационни услуги за всички заинтересовани компании в българския морски бизнес. Потребителите отново използват продукта VT Explorer, като заплащат за услугата месечен абонамент. Самият програмен продукт може да бъде изтеглен безплатно от Интернет сайта www.vtexplorer.com. Мрежата се разраства бързо с помощта на фирми-партньори в другите черноморски държави и към този момент осигурява покритие на по-голямата част от пристанищата в Черно море.

Възможностите за мобилно използване на системата през GPRS раждат и друг програмен продукт - Pilot Navigator, по идея и поръчка на Пилотска станция – Варна. С помощта на ноутбук с инсталиран Pilot Navigator, портативен GPS приемник и карта за мобилен Интернет, всеки пилот наблюдава в реално време както своето местоположение, курс и скорост, така и всички останали кораби в района. Независимостта на системата от метеорологичните условия значително намалява рисковете при навигация във района на Варненско езеро.

В края на 2006г., с финансиране от ООН стартира пилотния проект VTOPIS (Vessel Traffic Oil Polution and Information System). България е първата черноморска държава, в която се разработва и тества подобна система. Проектът трябва да бъде завършен в края на 2007 и внедрен в ежедневната дейност на отдел КОМС (Контрол и опазване на морската среда) в Морска Администрация. С помощта на VTOPIS и данните от VTMIS ще бъде извършвано постоянно наблюдение както на корабите с опасни товари, така и на корабите извършващи дейности с потенциален риск за замърсяване на околната среда. При откриване на замърсяване, чрез архива в базата данни на VTOPIS ще може да се открие виновника и да бъдат наложени съответните санкции.

AIS технологията в Европейския съюз

През 2002г. с директива 59 на Европейския съюз, всички държави-членки се задължават поетапно да внедрят системи за контрол на корабния трафик (VTMIS). Краен срок на внедряването е 2007г. В България това внедряване се извърши още през 2004г с финансиране от ФАР, като сравнителния анализ показва че нашата система е сред най-модерните в Европа.
Паралелно с изграждането на държавните VTMIS, Европейската агенция по морска безопасност стартира проекта SafeSeaNet – единна система за обмен на данни за корабния трафик между държавите-членки на ЕС. Тази система постепенно се превръща в „европейски” VTMIS и дава възможност всяка държава да наблюдава не само корабите, които вече са навлезли в зоната на нейната система, а и тези които са напуснали чужди пристанища и плават към нейни пристанища или териториални води. Тепърва с влизането на България в ЕС предстои и свързването на българската VTMIS към SafeSeaNet.
Сериозни изисквания се поставят от ЕС и към контрола на риболовните кораби. Освен с AIS, трафикът на риболовните кораби се контролира и в отдалечени райони чрез спътникова комуникация през INMARSAT. През 2006 година тази технология беше внедрена и в България.

Заключение

Засиленият интерес и използването на нови технологии за наблюдение на корабния трафик през последните години предостави възможности за коренни промени в организацията на морския транспорт. Бързото внедряване на тези тези технологии в България дават надежда за по-безопасно корабоплаване в нашите морски пространства и за по-ефективен морски бизнес.